Лого на 91. НЕГ „Проф. Константин Гълъбов“

Избираем модул · Урок 16

Изкуственият неврон

Входове, тегла, сума и активираща функция. Перцептронът като линеен класификатор и задачата XOR, която го поваля.

Една много стара идея

През 1943 г. двама изследователи описват опростен математически модел на мозъчна клетка: тя получава сигнали, претегля ги и се „възбужда“, ако сборът мине определена граница. През 1958 г. Франк Розенблат построява машина по този модел и я нарича перцептрон.

x₁w₁x₂w₂x₃w₃Σ+ отместване bактивацияf(z)yz = w₁x₁ + w₂x₂ + w₃x₃ + b, после y = f(z)
Изкуственият неврон: умножение, събиране и една нелинейна функция накрая.

Какво прави невронът

  1. Всеки вход xᵢ се умножава по своето тегло wᵢ.
  2. Произведенията се събират и се добавя отместването b.
  3. Резултатът z минава през активираща функция, която дава изхода.

Забелязвате ли нещо познато

Стъпки 1 и 2 са точно линейната регресия от урок 11: z = w·x + b. Единствената новост е третата стъпка — и точно тя прави всичко останало възможно.

Активиращата функция

Активираща функция

Нелинейно преобразувание на сбора. Без нея цялата мрежа, колкото и слоя да има, остава равносилна на едно линейно уравнение.

  • Стъпка — 1, ако z > 0, иначе 0. Оригиналният перцептрон. Проста, но не става за градиентно спускане (наклонът ѝ е нула навсякъде).
  • Сигмоид — свива всяко число в интервала (0, 1). Удобна, когато изходът трябва да е вероятност.
  • ReLUmax(0, z). Изглежда прекалено просто, но е стандартът в дълбоките мрежи, защото обучението с нея върви бързо.

Защо без нелинейност няма смисъл

Линейна функция от линейна функция е пак линейна. Сто слоя без активация могат да бъдат заменени с един-единствен — цялата дълбочина се губи.

Перцептронът е линеен класификатор

При два входа условието w₁x₁ + w₂x₂ + b > 0 описва полуравнина. Тоест перцептронът прекарва права и казва „от тази страна е клас 1, от другата — клас 0“.

Логическите И и ИЛИ се решават с една права. Затова един неврон ги научава без проблем — задача 1 в практикума.

Задачата, която го поваля

Изключващото ИЛИ (XOR) дава 1, когато входовете са различни: (0,1) и (1,0) → 1, а (0,0) и (1,1) → 0. Нанесете четирите точки на лист: не съществува права, която да отдели двете единици от двете нули.

През 1969 г. Мински и Пейпърт публикуват точно това доказателство. Интересът към невронните мрежи спада за години — първата от зимите, за които говорихме в урок 1.

Изходът

Един неврон не може да реши XOR. Два слоя неврони могат — първият слой построява нови признаци, вторият ги разделя с права. Това е съдържанието на следващия урок.