Езикът C# — преговор с допълнение

Съвременните ИС се изграждат с архитектура клиент–сървър. В Модул 3 работихме с MS Access — програма, която се опитва да съвмести и двете компоненти в едно. Това става с цената на компромиси: нито функциите за сървърната част достигат нивото, което се иска от професионалистите, нито тези за клиентската (макар при клиентската ограниченията да са по-малки).

Професионалният подход е всяка компонента да се изгради с инструмент, който ѝ дава всичко необходимо. За сървърната част това е MS SQL Server — с основите му вече се запознахме. За клиентската част се връщаме към стар познат: универсалния език C#, с който клиентската компонента става по-ефективна, по-надеждна и най-вече по-удобна за крайните потребители.

Обектно-ориентираният подход структурира данните като инстанции на клас от обекти. Ако искаме да обработваме записите от таблицата Student на базата School, създаваме съответен клас:

public class Student
{   public int idStudent;              //уникален номер
    public string name, surname, family;   //име
    public string egn;                //ЕГН
    public DateTime birt_day;         //дата на раждане
    public string birt_place, district;    //място на раждане
    public string e_mail, mobile;     //ел. поща и телефон
    // методи
    ...
}

Инстанцията на такъв клас е естественият начин да представим данните от един ред на таблицата — при едно условие: сигнатурата на класа (редицата от типове на атрибутите) да съответства на сигнатурата на таблицата. Типовете в SQL Server са много повече и по-разнообразни — това е нормално, целта на сървъра е преди всичко съхраняване на данни. Но ако се абстрахираме от разнообразието на текстовите типове и ги заместим със string, структурни разлики няма.

Има обаче две разлики, които трябва да знаеш:

В средата MS Visual Studio с C# създаваме два основни вида приложения — конзолни и с графичен интерфейс. Когато става дума за комерсиален продукт — ИС, разработвана по заявка на клиент — почти задължително е тя да е с графичен интерфейс: крайните потребители са свикнали с него и очакват точно такова приложение.

Има смисъл обаче и от конзолни приложения за връзка със сървъра. Освен потребителите, които въвеждат и обновяват данни, важна е и позицията на администратора на базата — той се грижи за целостта, актуалността и предпазването на данните от загуби. Неговите нужди до голяма степен вече се покриват от SSMS, което също е с графичен интерфейс. Затова конзолно приложение за връзка с БД може да потрябва само при много необичайна обработка, каквато в SSMS не е предвидена — а това ще става рядко.

• SQL Server изгражда сървърната компонента, C# — клиентската; Access съвместява двете с цената на компромиси.
• Един ред от таблица се представя от инстанция на клас, стига сигнатурата на класа да съответства на сигнатурата на таблицата.
• Таблицата е съвкупност от подредени редове — в C# ѝ съответства масив от инстанции, а не единичен обект.
• Класът капсулира данни и методи заедно; в базата на методите съответстват съхранените процедури, но те не са обвързани с редовете.
• Съответствието на числовите типове е непълно — проверявай интервала от допустими стойности, а не името на типа.
• string е 2-байтов (UTF-16), а в базата има и 1-байтови текстови типове; за дата и час се ползва DateTime.