Капсулация и свойства (properties)

До сега правихме полетата public — всеки можеше да ги чете и да им присвоява каквото и да е. Това е удобно, но опасно:

class BankAccount
{
    public double Balance;
}

var a = new BankAccount();
a.Balance = -1_000_000;   // 🙃 нищо не ни пречи

Капсулацията крие вътрешното състояние и позволява достъп само през контролирани методи/свойства. Така можем да валидираме всяка промяна.

Свойството изглежда като поле, но всъщност е чифт get/set методи:

class BankAccount
{
    private double balance;            // скрито поле

    public double Balance
    {
        get { return balance; }
        set
        {
            if (value < 0)
                throw new ArgumentException("Балансът не може да е отрицателен.");
            balance = value;
        }
    }
}

var a = new BankAccount();
a.Balance = 500;            // влиза през set — валидира
Console.WriteLine(a.Balance);  // вика get

class Student
{
    public string Name { get; set; }
    public double Grade { get; set; }
}

class Person
{
    public string Name { get; }
    public int Age { get; private set; }     // могат да присвояват само методите на класа

    public Person(string name, int age)
    {
        Name = name;
        Age = age;
    }

    public void Birthday() => Age++;
}

class Rectangle
{
    public double Width { get; set; }
    public double Height { get; set; }

    public double Area => Width * Height;        // няма set — изчислява се при всяко четене
}

class Student
{
    private double grade;

    public double Grade
    {
        get => grade;
        set
        {
            if (value < 2 || value > 6)
                throw new ArgumentOutOfRangeException(
                    nameof(value), "Оценка трябва да е между 2 и 6.");
            grade = value;
        }
    }
}

Сега никой не може да присвои невалидна стойност — нито отвън, нито вътре в други методи на класа. Базата винаги остава консистентна.

• Полетата винаги private; достъпът — през свойства.
• Колкото по-малко публично, толкова по-добре. Лесно да добавиш достъп, трудно да отнемеш.
• Валидация в setter-а — едно място, винаги работи.
• Помисли: какво може да си позволи външният свят, без да повреди обекта?

• Капсулация = крием вътрешното, излагаме само нужното.
• Полетата private; достъпът през свойства.
• { get; set; } = auto-property; { get; } = read-only.
• Setter-ът е мястото за валидация.
• Принцип: излагай минимума, валидирай всичко.