Езикът SQL. Заявки

Едгар Код включва в 12-те изисквания и това: работата с релационната БД да се извършва със специализиран език, базиран на релационната алгебра. През 70-те колегите му от IBM Доналд Чембърлейн и Реймънд Бойс разработват такъв език, наречен SEQUEL (Structured English QUEry Language). Скоро името е съкратено на SQL (първоначалното се оказва запазена марка), но много специалисти и до днес го произнасят сикуел.

• Първата СУРБД с SQL — IBM, 1978 г.
• SQL е стандартизиран от ISO през 1986 г.
• Днес почти всяка СУБД го поддържа — включително MS Access.

C# е процедурен език, SQL е непроцедурен (декларативен). Разликата в едно изречение:

В оригиналния SQL няма нито оператор за присвояване, нито оператори за цикъл. Понятието, което най-добре характеризира езика, е заявка (query) — формализирано и параметризирано обръщение към РБД за извличане, променяне или преструктуриране на данни. Ние само изпращаме заявки към базата. В Access заявките може да се създават и визуално, но резултатът — това, което се изпраща към базата — винаги е SQL код, който може да се разгледа и редактира.

Най-често използваната група заявки. При изпращането им се извършват операции с таблиците на базата (по правилата на релационната алгебра) и се получава резултат, който неизменно е таблица — дори да е един ред (мощност 1), една колона (степен 1), една стойност или нищо.

Заявките за извличане се изграждат, като се посочват:

• източникът на данни — всяка таблица ИЛИ резултат от предишна заявка (оттам „вложени“ заявки);
• условията, на които данните трябва да отговарят.

Синтаксисът на най-простата заявка за извличане:

• SELECT и FROM са ключови думи — интерпретаторът не различава малки и главни букви (select = SELECT), но традицията е ключовите думи с главни.
• Заявката завършва с ; — както в процедурните езици.
• Списъкът атрибути се разделя със запетаи.

В Query Design избираме таблица (или заявка — за вложени заявки!), с двойно щракване добавяме атрибути и получаваме справочната таблица с параметри. Access генерира например:

• Име на атрибут от няколко думи (или с тире) се огражда с квадратни скоби: [Дата на раждане], [e-mail]. Query Design ги слага сам; в SQL View ги пишеш ти. Без тях SELECT Дата на раждане FROM Ученик; дава грешка.
• Колоните излизат в реда, в който ги изброиш след SELECT — не в реда от схемата: SELECT Номер, Фамилия, Име FROM Ученик;
• Повтарящите се редове не изчезват сами: SELECT Предмет FROM Предмети; връща „математика“ три пъти. В това SQL се различава от проекцията в релационната алгебра, където резултатът е множество.

Упражненията към урока вървят направо в браузъра, върху базата от учебника: таблицата Ученик със схемата от фиг. 14.5 и десетте ученика от фиг. 15.4, таблиците Учител и Предмети от фиг. 23.2 и записаната заявка Списък от печ. 59. Всяка задача се проверява автоматично — пиши заявката и натискай „Изпълни“.

SELECT Номер, Име, Презиме, Фамилия FROM Ученик;

SELECT Предмет, Клас, [Име на учител], [Фамилия на учител], [e-mail]
FROM Учител INNER JOIN Предмети ON Предмети.[ID Учител] = Учител.ID;

Базата в браузъра е SQLite, не Access, но заявките SELECT … FROM се пишат еднакво — включително квадратните скоби. Разлики има две: тук ученик и Ученик са различни имена, а датите са във вида ГГГГ-ММ-ДД.

• SQL: SEQUEL на Чембърлейн и Бойс → IBM 1978 → ISO стандарт 1986.
• SQL е декларативен: казваме КАКВО искаме, не КАК да се направи.
• Резултатът от заявка за извличане винаги е таблица и не принадлежи на ядрото.
• Съхранява се логиката на заявката, не резултатът.
• SELECT списък_атрибути FROM таблица; — реализира проекция; * = всички атрибути.
• Access: ръчен (SQL View), полуавтоматичен (Query Design), автоматичен (Wizard) — резултатът винаги е SQL.
• Имена от няколко думи — в квадратни скоби; между атрибутите — запетаи.